Draft:Произход на Българите и начало на българската държава и българската църква
 | Draft article not currently submitted for review.
This is a draft Articles for creation (AfC) submission. It is not currently pending review. While there are no deadlines, abandoned drafts may be deleted after six months. To edit the draft click on the "Edit" tab at the top of the window. To be accepted, a draft should:
It is strongly discouraged to write about yourself, your business or employer. If you do so, you must declare it. Where to get help
How to improve a draft
You can also browse Wikipedia:Featured articles and Wikipedia:Good articles to find examples of Wikipedia's best writing on topics similar to your proposed article. Improving your odds of a speedy review To improve your odds of a faster review, tag your draft with relevant WikiProject tags using the button below. This will let reviewers know a new draft has been submitted in their area of interest. For instance, if you wrote about a female astronomer, you would want to add the Biography, Astronomy, and Women scientists tags. Editor resources
Last edited by Миро4 (talk | contribs) 5 days ago. (Update) |
„Произход на Българите и начало на българската държава и българската църква” е книга на Доктор Ганчо Ценов от 1910 година. Авторът пише в нея за местния(автохтонен) произход на българите, че са тракийци, а не тюрки от централна азия. В нея, авторът обяснява за връзката между Хуни, Готи, Славяни, Хазари с българите и траките. Доктор Ценов проследява тракийския произход на гореописаните народи и обяснява, че готското покръстване през 4 век е българско, и, че изворите за покръстването на българите през 9 век са препратки към готското.
Книгата е на 4 дяла, и те са:
Дял l по-главните скитски племена, които образуваха българския народ
- Готи
- Хуни
- Хуни и Готи
- Лангобарди
- Вандали
- Авари
- Козари
- Българи
- Славяни
- Славяни и Българи
Дял ll Готи и Българи
- Готското нахлуване на юг от Дунав се счита за българско нахлуване
- Гетските предания са считани за български предания. —а) спомени за Траян, б) Крумовите закони, в) Приказката за дохождане на Рюрик
- Готското покръстване е счетено за българско покръстване. —а) Латински известия за покръстване на българите, б) Византийски легенди за покръстването на Богорис
- Разказите за готските събития от четвърти век и легендите за Кирил и Методий. —а) Улфил и Кирил, б) Търсене на учители. Моравия и България., в) Символът на вярата
- Културни белези. —а) имената на готските и българските князе, б) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните, в) Поп и владика
Дял lll Византия и България
Дял IV Преглед на по-главните мнения за чуждия произход на българите